автор: yoro

Хартиените спомени сами възкръсват,
когато помежду ни няма скрити сили,
които могат тишината да разпръснат.

Петната - думи от мастило са прикрили
посоките на всяко вчера, днес и утре.
Ще позволиш ли на безпаметните криви
да оставят миналото - мост да рухне?

Приижда буря - насъбраното разлива,
въздушното налягането застоя смазва
и осезаемо посичащ е потока на озона.

Нахлуващите плътни ласки на водата
измиват сивите нюанси в хоризонта,
поливат капките дъждовни сухотата-
сълзи свенливо по хартията попиват.

На лист неопетнен написах черновата:
"Усещам ли отново?
- Да! Все още дишам!"