автор: ehnaton

Щом
целият свят
е устроен така
и всички човеци са грешни;
и все тъй наникъде
тази река
тече,
и все тъй безутешни
ще бродим
в тъмата на този живот
към простата смърт
устремени
през празни недели,
през кръв и през пот,
с от страх непрерязани вени...

Щом
целият свят
е объркан и днес,
а всички дела – непознати;
щом
думите властват над този процес,
а Правдата е наобратно;
и още ще падаме
в мъртвия мрак,
комуто отдадохме всичко;
и щом
ще воюваме някога, пак
пожертвали някаква личност...

Щом
целият свят
е потънал в лъжа,
а хората са заблудени;
щом
нямало смисъл сега да тъжа
и то не зависи от мене...

Остава единствено
моята вяра
и свобода да избирам -
и целият свят да е огън и сяра,
надеждата да не умира...