автор: erka

Навярно мога,
да те подчиня...

...когато Слънцето
е в апогея си
и ти си само люспа
от Следа,
и вкусвам
истинската сол
във себе си.

Не гоня,
устремения ти Запад
на всеки тръгнал
към смъртта си изгрев.
Не ме преследват
уморени залези,
в които ти
си невъзможен Изток...

Навярно мога, да те подчиня.

Под апогея.

Ако повярвам в Слънцето.
И в себе си.

...но вярвам ли наистина,
щом знам, че върху тебе
е стъпил Центърът.

На равновесието ми...