автор: Rodenavlotos

Карамелено греят очите ти,
докато казваш: „Обичам те”.
После сладко по мене потичаш.
И денят уж съвсем незначителен

заприличва на празнична пита.
Ти от нея със пръсти отчупваш
и ме каниш меда да опитам
и... съм вече напълно подкупен,

и готов да прекарам остатъка
от живота на мед и... дивана на старо.
А пък после ще мисля нататък.
Този свят без това се повтаря...