автор: apostola

Отдавна във напуканата къща
под сянката на златни думи аз лежа.
Мечтата мъжка всеки път ме връща
със тези думи в облаците да кръжа.

Че тези думи- моите ракети,
са мощното ми средство днеска за летеж.
Отдавна аз не ходя по мокети...
За власт дори не съм показвал и ламтеж.

И само златни думи ме изпращат
във знайни за поета други светове.
Мечтите- гладни за любов, ме пращат
да сбирам горе неподвластни грехове.

И да се срути къщата, за Бога-
без дом да бъда под "щастливата" звезда,
при тези златни думи пак ще мога
за себе си подслон да търся при беда.