автор: rumpel

Денят си тръгва, светлина събрал
от радост в ирисите тъмносини.
На раменете си замята шал
с цвят розов от разпукнати смокини.

Изкачва хребета на онзи хълм,
зад който слънчевият маг се скрива
и шепне приказка, унесен в сън...
А в приказката му звезда загива

изпълнила сакралния завет
желание за щастие да сбъдне.
Денят си тръгва...
А един поет
във стиховата памет ще пребъде.