автор: rumpel

Аз съм тази, която събира сълзи!
Водни капки, с които ти прави отвара,
чрез омайващи билки и цвят на лози.
Аз съм тази, която ще те чака на гара,
на която излишен е първи перон.
Няма пътници, как е останал без хора?
Аз съм тази, която от празен вагон
ще помаха за сбогом, без с тебе да спори.
Аз съм тази, която изземва от теб
грижи случайни и отчаяния люти.
И отново съм тази, която през ред
ще нарежда годините в низ от минути.
Аз съм тази, която събира сълзи!
Дето в тебе присъства със образ невидим!
Не отблъсквай жената със облик незрим,
че тя може света да взриви от обида.