автор: Drugiyat

Там, където се срещат очите ни
се ражда нашят свят -
загадъчен като вълните
и прекрасен като носталгията.

Там, където се докосват мечтите ни
синее делтата на щастието,
утоляваща жаждата на птиците
в края на гаснещия ден.

Там, където се пресичат съдбите ни
възниква надеждата -
изпълнена с очакване като саваната
в края на лятото.

И аз летя цял живот към залеза
да да изсуша крилата си на слънцето.