автор: rumpel

Как моето второ Аз
загубих случайно по пътя?
Скри се – монета в райграс,
а нужно ми бе като кътник.

С килим от рози постлан
го срещнах, а то се опълчи.
Алфа по доблест и сан,
нададе ранено вой вълчи.

И моето второ Аз
до днес все не ми е простило,
че нейде в среднощен час
окрадох му мъжката сила.