автор: Shrike

Събирам ги в шепи само за миг. Златни капчици топлина. Почти нереални. Проблясват и бягат. Ще ги целуна с алени устни. Нека туптят. Като макове в мрака. Несбъднати звездни сияния.
Умоляват ме. Разпъват и те своята свобода. И те като тебе политат със вятъра и оставят следите от най-светлата клада.

Събирам ги в шепи само за миг. Досег носталгия. Меко припламване. Огнени дири рисуващи по плътта ми неясни послания. Разтапям се в пламъка на зората и златна побягвам на юг.