До върха на света
са само два подскока болка.
Не ми стига смелост
да ги изболея.
Затова си рисувам пътечки
с въглен и креда
и се опитвам да ги извървя.
Ще ми се да стигна до края им,
но след първото сиво
препъвам крака в еднообразието.
Цветовете не ми достигат.
Ако имах златен прашец
да позлатя с него косите си,
ще имам ли смелост
за двата подскока болка
до върха на света ...