автор: rygit

Охльо Бохльо, покажи си, моля те, рогцата!
Една душа приветлива и детска… вършела е нещо.
Замислила се е на хора слаби за сърцата
и без да иска малешките си… скрипнала ги е… зловещо!

Охльо Бохльо, ти умееш с влажност да погалиш.
Умееш със търпение и бавност болка да попиеш.
Със тези свои странни дарби ти се славиш -
моля ти се, помогни ù! Недей сега рогцата си да криеш.

Сега те моля аз… ти излекувай ù ръчичките
… пък за доброто тя е твърде паметлива…
Успееш ли… Ще те целуне нежно по очичките.
И къщичката ти ще обрисува… да е чудна, шарена, красива!

Rygit