Тази вечер
няма да пия,
няма да пуша,
няма да лайквам
и да споделям.
Тази вечер
ще загася осветлението
и ще я чакам.
Тя ще дойде в полунощ,
когато
светофарите ще светят само жълто,
когато
красивите момичета
вече са съблечени,
а другите са в интернет.
Когато
тъмнината скрие
всички предразсъдъци
и в мислите останат
само голи истини.
Тази вечер
тя ще дойде в съня ми –
моята селска вещица.
С коси
от есенни листа,
със тяло на змия,
със длани топли,
като летен дъжд,
танцуваща със вятъра
и три орела.
Ще седне
тихо на леглото ми,
ще ме завие
с русите коси,
ще ме целуне
с устни от мавруд,
ще ми прошепне:
“Дойдох свобода да ти дам.
Завинаги”.