автор: PeterVan

Побеляват ми веждите,
побелява косата.
И по всичко изглежда
ме превзе Белотата.
Бели облаци Горе
със духа ми пътуват.
Но преставам да споря
моят глас да се чува.

И започнах отново
да говоря със Господ
за пшеничното слово
сред вселенския троскот,
за суховея в душата
и ледът във очите.
Като риба се мятам
сред въртопа на дните...

Ала Господ се смее
на наивника в мене
и ме бял вятър ветрее
в Петото измерение...

Побеляват ми веждите,
побелява душата.
И по всичко изглежда
почернях в Белотата.