автор: secret_rose

Прибирам в куфара дантелите на баба
и бързам да отворя - някой чука.
В изпръхналите длани на жена от Чельтик
дими все още топъл хляб, домашен.
"За път"
продумва,
тръгва.
Не поглежда.
На пътника подават за из път
и сядат
да си похортуват с изгрева
по живо да им доведе поредния.
Не бива нивата да е самотна,
нито бадемите,
от обич натежали.