Загаснало е старото огнище,
останала е само пепелта,
но огънят от него в мен пренесен,
завинаги остава да гори.
Ослушвам се да чуя стъпки,
по двора някой да върви,
с тъга в душата си разбирам,
че тук отдавна никой не стои.
Останала е старата ни вишня,
на стража тя пред къщата стои,
със стъбло проядено и криво,
но с живот останал в трите клона.
И всяка пролет тя е белоцветна,
с малкото си нежни цветове,
родила е с мъка,своите рожби,
но тя не знае, че няма кой да ги бере.
Сбогувам се със старата ни къща,
и с детството и с щурите игри
поемам аз по своята пътека,
различна от тази на моите деди.