автор: Nadie

Pont des Arts с катинарите, които глупавите влюбени от цял свят кичат по парапета и заключват любовта. Ако мостът вземе, та се отръска и опадат всички катинари на разделени двойки, можем да изкараме мильони от железо, бате! Мильони!
Айфеловата кула, от която Париж се вижда бял-беленичък. Няма толкова бял град в света. Само от високо, де. През микроскопа на пешеходеца е твърде мърляв.

Лабиринтът на Версай, където се губиш и току се намериш пред някой фонтан, музиката на Люли опира облаците, над рози и вода с цвят на дъга. Шарани, патици и лебеди като за трапезата на средно голяма циганска сватба кълват кроасани от ръцете на сладки френски дечица. Като няма хляб, ядат пасти.

Д’Орсе, с картината на Густав Климт, самичка в една забутана галерия, щото импресионистите на последния етаж са попа на арта и всичко се тълпи при тях, и смърди на пот и бутаница сред лилии красиви.

Сладоледът със солен карамел на остров Сен Луи. Цветът му е като на расовото гонче, повело на каишка истински аристократ в ежедневно облекло – костюм с копринено елече и кърпичка в джоба. Купуват си заешко от местната месарница. Кучето бърчи нос и позира, вместо да скочи във витрината и да изпонаръфа всичко, що му падне. Фина работа, френска!

Кошерите около Пигал, събрали по обяд рояци костюмирани пчели – бръмчат, пият кафе и клюкарстват като в киносалон, обърнати към екрана на улицата.

Тълпите азиатски филателисти пред пощенската марка на Джокондата в Лувъра. Снимат я толкова настървено, че е престанала да се усмихва, горката.

Камбаните на Notre Dame сутрин рано, сутрин рано, в неделя, в неделя, бим-бам-бум, бим-бам-бум, събуждат гаргойлите по фасадата – стига са спали, време е да заемат страховити пози и да се озъбят на туристите.

Музеят на Роден с нежното глинено лице на Камий Клодел, драматичната й „Зряла възраст” и прекрасните й мраморни, гипсови и месингови влюбени, обсебени един от друг. А, да, и Роден беше там, но не говорихме много. Видя ми се голям грубиян.

Душмански подстриганите квадратни дървета, квадратни, наистина, сред които, къде срамежливо, къде наперено, надничат кралици, маркизи, пълководци, мускетари, както и обикновени гръцко-римски богове и богини. Гарги и дебели гълъби направо са им се качили на главите. И така ги осират, че статуите плачат непрестанно с пълноводни сиво-бели гуано-сълзи.

В градините на Тюйлери вали като из ведро. Двама влюбени се целуват, мокри-мокренички, насред алеята. Тълпи туристи в дъждобрани – найлонови ангели, ги заобикалят, снимат ги, радват им се, завиждат им и ги обсъждат на всички езици.

Париж!