автор: mirei

това ли е упование - да си дете
да вървиш към църквата с баба си
скрита от дъжда под парче найлон
а пътят ти да е сух и топъл
като гнездо

да имаш люлка на старата череша
и щом се залюлееш
краката ти да стигат Белия камък
главата - Чуката на слънцето

да си сърце, което лети и пее
това ли е

да гледаш как майка ти се смалява
а времето втасва и да знаеш -
твой ред е да редиш върху хляба
целувки и пилци
бели пилци за черните дни
и за белите