автор: ivanstefanov

Една след друга…
Година, след година…
Сграда след сграда…
И центърът се оформи!
Малко спретнато градче…
Остана само паметникът…
Място бях замислил…
И къде, и колко голям…
Но, на кого да бъде?
Та местните власти умуваха…
И се двоумяха!
Но, един ден решили!
На загиналите през войните!
И ме уведомиха…
И вече драсках…
Драсках и късах лист след лист…
Ту нещо се налучка…
Ту …
Да направиш нещо…
Да увековечиш нещо…
Но да е такова…
Че кога пред него застанеш…
Дума да не можеш да промълвиш…
И само да се поклониш!
Лист след лист…
Ден след ден…
И един ден ми се стори…
Нещо се получи…

Трябваше да ми донесат списък…
С имената на загиналите през войните…
Име, чин, полк, година на …
Донесоха го!
Име след име…
Лист след лист…
Редници, подофицери, офицери…
И се стъписах!
Излезли…
Почти от всеки двор…
От всяка къща…
И не се завърнали…
И останали…
По баири, по чукари…
А тия, де се завърнали…
Осакатени, обезобразени…
И те по баири и чукари…
Ръце или крака оставили…
Тях, в списъка ги няма…

Големият ми паметник…
Не побираше и част от имената…
Да го навиря и до небето…
Пак няма да стигне мястото!
Да намаля буквите…
Не става…!
Нямам право!
За такива хора, не се пише с дребно..
Големият ми паметник се оказа малък…
Оказа се жалък!
И пак усетих…
Че по гръбнака ми се стича ледена лента…
Пак ли не успях!
Пак ли едно мислех, друго става!
Пак ли се изложих?
И се утешавам…
Не ми е за първи път…
Но сгреших ли?
Може ли паметник да се направи…?
И на него толкоз имена да се изпишат…
И се загледах в небето над мен…
Притворих очи …
И заизписвах имена…
На Ония…
Като Дядо -насечен на парчета…
Като брат му -без двата крака…
Загиналите, осакатените…
През войните…
Изписвам четливо, да се вижда ясно…
Но!
Небето не ми стигна!
Небето, над земята, за който са паднали…
Не стига!
Не побира имената…
И как ще стигне!
Та те са стотици, стотици хиляди…
И именни, и безимени…
И спрях да пиша…
И се загледах в звездите…
Те, с имена или без имена…
Малки или големи…
Винаги светят…
И винаги ще светят…

Паметник не направих …
Но се утешавам…
На звезди…
Никой не направил паметник…