автор: rygit

Най-напред се влюбих във живота,
после в отражението му - в твоите очи.
Погледът ти, звук от цветна нота...
срещна ли го... дълго, дълго нощем не ми се спи!

Обичам погледа ти, търсещ ме в тълпата...
че ме е загубил, го обичам притеснен...
Обичам го прикрит от кичура ти на косата,
или потънал от желания... надълбоко в мен.

Обичам погледа ти сутрин по зора.
Обичам го напрегнат да се взира в мен по здрач.
Обичам го премрежен - забулен в обедната мараня...
И влажен го обичам... или хитър като на добър играч.

Обичам погледа ти леко сънен.
Обичам го, със ириси, изтръпнали от грях...
Блуждаещ го обичам! А после - празен и бездънен,
във блясък тих, или във сълзи от лек доволен смях.


Обичам го! Във него има нещо странно...
И е страстно напорист и е по женски плах.
Поглед тип седеф... и... с нещо в него, прямо
... и голямо!
Обичам го! Обичам го, дори и да е за едно от тях
... само!

Rygit