автор: sliver

Душата ми е буреносен облак сив,
където плисна - заличавам спомен, мъртъв или жив.
Дъжд киселинен.
За тялото ти екзотичен душ,
за съществото ти – абстрактен среден пръст.

Лъжата е като красива руса плитка,
плете се бавно и полека.
Разплита се, обаче, със замах,
отсича се като главата на поета,
дръзнал да пролее думи или кръв.

Известна съм с това , че наранявам.
Палачите си да разплаквам мога,
така че, остaви топора,
хвани се за полата на Земята,
плачи, мълчи, плачи, мълчи
до края на света.
Или потопа.