| Някакъв петел изкукурига в четири сутринта. Шенкела се завъртя в пружината, която изскърца като ръждив амортисьор на Голф-тройка. Опипа се за желязото, но като не го намери под бабината възглавница изсумтя една псувня и пак се унесе. Само да му беше тук ютията тоя петел щеше да се разнесе на перушина, ама нали Бигбос му каза да я остави на Конопа и да бяга на село. И той избяга.
Удара не премина както го беше запланувал Бигбос. Уж нямаше да леят кръв, а оставиха три перфорирани трупа да събират мухите в оня прашен склад. Труповете приживе работиха за Кредита, а оня не оставаше длъжник. Заради това му викаха Кредита.
И така Шенкела от една седмица делеше сайванта с едно шугаво магаре, шест кокошки и един петел. И от толкова време отбиваше въпросите на бабичката защо внука ѝ се е обръснал нула номер и защо има обица на ухото. За сметка на това пък си отяде вкусни манджи и прясно козе сирене, каквото няма и в най-скъпите софийски магазини.
- Я фани баби онова, ребатото пиле да ти сготва яхнийка – го приканваше дъртата и късаше главата на пилето с ръце – ама си са нашàрал по ръцете, баба – хокаше татуировките му и като пускаше радио-точката да попее Гюрга Пинджурова.
Нещо се пречупи в коравия Шенкел и злорадия му вид с който плашеше дори закоравели барутлий като Мачо и Сопола взе да омеква. Чепатия му характер се приглаждаше, както дедо му рендосваше криви стволове едно време. Грубите му обноски тук на влияеха на оскубаните кокошки и дъртото магаре. С изненада установи, че още трепва, когато бабичката вдигне точилката. Да опъва òби за баница я вдига, а у него припламват болезнени детски спомени.
- Колко бой си изел от тая точилка, да знаеш. Голем вагабонтин беше! Дедо ти едвам ти прости за ония тàраби, дето ги откърти да си правиш шèйне.
- Коги умре той, бабичко?
- Па има десет гòдин. Погребахме го на горните гробища до чичà ти – редеше старата и теглеше тънки òби от които правеше най-сладката баница.
Нея сутрин Тихомир Дринов, по прякор Шенкела стана рано, уми лицето си на външната мивка и огледа дядовите инструменти, подредени стройно в работилницата. Голям майстор беше стария. Бъчвар. Цялата околия му заръчваха бурета и каци да им прави, а той едвам смогваше с поръчките. Двамата му сина не се отурваха да му помагат. По-големия, бащата на Тихомир побегна по града, а малкия се пропи и умря млад от цироза.
Тихомир взе едно ренде и прокара пръст по острия му ръб, сякаш току що наточен. Огледа се за парче дърво, но всичкия материал бе отдавна изсъхнал и непотребен. В стягата още стоеше заклещена дъга за буре, на която можеше да преброи годишните линии. Шенкела се напъна, но стягата не щеше и да чуе да се отвие. Втори напън направи, като използва цялата сила на яките си мишци. Пак нищо. Взе една ръждива тръба, наниза я на ръкохватката и напъна пак.
Изведнъж дървото наруши десетгодишното си мълчание и мощно изскърца. Дървения вик продра сутрешната тишина и изгони кокошките от двора. Дъгата, която от десет години бе заклещена в стягата с нежелание се отдели и падна на пода. Повдигна я и се удиви на правилната ѝ форма, гладките стени и плавната извивка останали през цялото това време.
Тогава усети нещо, което никога не беше предполагал, че притежава. Една сълза се търкули по крайчеца на окото му и попи в едноседмичната му брада. През целия си груб, изпълнен с цинизъм, пошлост и жестокост живот не беше виждал нещо по-хармонично, по-стойностно и истинско от тая стара дъбова дъга. Дъгата на дядо му, майстора на каци и бадъни, който всички ще запомнят с уменията и добрината му. А него, Шенкела с какво ще запомнят. Опита се да измисли и не можа. Защото просто нямаше с какво.
…
След една седмица в селото пристигнаха три патрулки с осем полицаи извикани от баба му. Не беше се прибирал от три дена и старата инстинктивно знаеше, че се е случило нещо лошо. Намериха го в гористото дере. До него се валяше наръч от най-хубавия материал за бъчви, а той стискаше дядовата манара в последна конвулсия. В празния му поглед се четеше въпроса „Защо?“, а на челото му зееше малка кръгла дупчица.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 316 четения | оценка няма | показвания 3879 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"Шенкела" | Вход | 16 коментара (40 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Шенкела от suleimo на 30.04.2014 @ 10:30:59 (Профил | Изпрати бележка) | Даааа....бива си го разказа!
Баба смърт го е спипала баш когато нещо човешко е изплувало в него!
Бързи коли, бързи жени, бързи пари, бърза смърт. Това е съдбата май на тези момчета. Хубав контраст докара с дедовите такъми. Аха и аз да пусна една сълза...ама не, върнах я :)
Поздравче Лео! |
Re: Шенкела от Vesan (proarh92@abv.bg) на 23.04.2014 @ 17:49:25 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави, Лео за идеята и умението с което си я пресътворил! |
Re: Шенкела от missana на 23.04.2014 @ 15:17:05 (Профил | Изпрати бележка) | Много силен разказ си написал, Лео!
Поздравление!
Знам колко е трудно да се пише така и затова съм възхитен.
И замисълът - замисъл! И реализацията - реализация! И идеята - брилянтно оформена и силно въздействаща!
Високо майсторство и като техника на писане демонстрираш.
За съжаление Шенкела символизира настоящето дередже на цялата българската нация. И тя натам отива - към дерето с куршум заседнал в челото. Само, че горката, нали разпродаде вече всичко каквото имаше от деда си, та няма да има дори и какво да стиска в ръце, символично в смъртния си час.
С най-сърдечен привет!: ММ |
Re: Шенкела от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 23.04.2014 @ 13:44:35 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря на всички коментираши, които явно са ме и прочели :) Да прочете някой нещо, което си написал си е усилие, което аз оценявам. Наистина дилемите пред нас са много, нерешими или трудно решими въпроси, които сами си задаваме, сами създаваме проблемите си и после с мъка, нежелание и много труд тръгваме да разрешаваме.
Но така сме създадени и не може да се сърдим на никой, освен на Него, въпреки, че се съмнявам, че ще ни чуе :D Давам си сметка, че едно е да откриеш истинска ценност, друго е да я оцениш, а трето и четвърто е да я запазиш, следваш и разпространиш. Малцина го могат, блазя им!
Колкото до пълните членчета и запетайчиците, сигурно има много други кусури, Буквист, но нямам редактор, пък и пиша почти автоматично без много да се коригирам. За това е така.
Благодаря още веднъж на прочелите и коментиралите! |
Re: Шенкела от Lucky68 на 23.04.2014 @ 12:32:46 (Профил | Изпрати бележка) | Майсторски разказ си ни поднесъл, Лео. Докосна ме, а финалът ти ме замисли много. Днес все повече са младите мъже, които не могат да се сетят с каква добрина ще ги запомни света. Тъжно е. |
Re: Шенкела от Bukvist (ventura@dir.bg) на 23.04.2014 @ 11:58:06 (Профил | Изпрати бележка) | Добре разказана история, Лео. Приятно съм изненадан.
п.п. Доста запетайчици и пълни членове си пропуснал, но това го отдавам на Великденското ти "опиянение" за творчество. |
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ АВТОРИ! МНОГО ЗДРАВЕ И ТВОРЧЕСКО ВДЪХНОВЕНИЕ! от lordly (lordly@mail.bg) на 23.04.2014 @ 12:24:54 (Профил | Изпрати бележка) | Не ти липсва вдъхновение, Лео! |
Re: Шенкела от IGeorgieva на 23.04.2014 @ 11:30:08 (Профил | Изпрати бележка) | Повечето "подобни герои" никога не откриват стойностните неща и истината за себе си. В този смисъл твоят лирически герой е късметлия и ако можеше да избяга от миналото си, вероятно би се променил. Чудесен разказ - силен драматизъм и психологизъм. |
Re: Шенкела от agripina на 23.04.2014 @ 10:04:30 (Профил | Изпрати бележка) | Цялата потреперах, страхотен разказ! Поздрави!
|
Re: Шенкела от cattiva2511 на 01.04.2016 @ 10:06:52 (Профил | Изпрати бележка) | Амиии…
Разказа много ми хареса. :D
Сега ще да е времето, да се впусна във велики философски дилеми, защо ми е допаднал текста, но няма да го направя. Дисекция, вече са ти направили :)
П.П. Относно пунктуацията… важна е, но чак да се търсят кусури, само заради запетаите и пълните и кратките членове… е меко казано дребнаво. Ако препинателните знаци и други подобни грешки, пречат на смисъла на текста — да, съгласна съм. Трябва да се отбележат. Ако извират, като фонтан — също (да не се излагаме, поне :)), но тук не виждам, защо изобщо да се коментират. |
Re: Шенкела от doktora на 19.04.2016 @ 11:26:03 (Профил | Изпрати бележка) | ...тук се мълчи, Лео...времена и нрави...все пак човешкото побеждава нечовешкото...а корените са си корени...силно, хваща за гърлото и души, брат ми |
Re: Шенкела от Markoni55 на 19.04.2016 @ 18:38:57 (Профил | Изпрати бележка) | Почти си мислех, че пак ще да е някоя твоя задявка. Май за пръв път попадам на нещо толкова сериозно. И съм впечатлена. Улавяш. Така го усука тоя разказ и тоя образ, че накрая почти го докара да изцеди сълза...Майсторлък си е, трябва да ти се признае. Поздрав |
| |