автор: Fuoconelfuoco

объркана и замечтана
вечно неспокойна и свадлива
край прозореца посядам с чаша ментов чай и неусетно аз заспивам
или пък напротив-тръгвам някъде по вятъра да тичам
такава ставам аз, когато неспособен си ти да ме обичаш
когато в твоя поглед нежността вече просто липсва
когато не намирам вече дом във твоите прегръдки
и не пия от устните ти страст на жадни глътки
когато просто си мълчим ,или в делничния вихър бързаме припряно
когато тебе все едно те няма
а всъщност тук си ,лежиш пак на леглото до мене и пак се държим за ръце -сякаш по навик,сякаш сме малки деца,
сякаш ни е нужно само това за да бъдем истински щастливи и да забравим за проблемите си сиви
тогава се усмихвам тихо аз и отново ставам освободена и безгрижна,
отново ярко свети моя поглед
отново влизам в най-любимата си роля-на онова ненужно инак никому момиче,което всъщност още (а понякога дори и тайно) много,много те обича.