автор: rumpel

Животът ни - атропа беладона -
дрогира с концентриран атропин.
Под строй и подредени във колона
към миналото бъдеще вървим.

Приглася ни гласът на птица пойна,
тъй както би пригласял ни тръбач.
Оглеждаме се зло и неспокойно,
несвикнали с прииждащия здрач.

Отгоре ни се смее лунна рана,
извила гръб към звънкото стъкло.
Рубинено проблясват два стакана,
напълнени със кърваво мерло.

Отпиваме по глътка тъмно вино,
избива ни раздялата на плач.
И само здрачът спуска се наивно,
безмълвен, като истински палач.