автор: dbutanski

Чин̀ар е Тя със връх в небето
и вир в дълбоката река,
следа в пътека из полето
и звук сред гъстата гора.

Притиска ни гърдите морни,
напира в нашите сърца.
Оглася валозите спорни.
Гадае що е по лица...

И тъй минава с дни и нощи.
Неспирно се в съня ни вре.
Препраща ни с въздушни пощи
гласа на древното море.

- Така е по земята цяла,
така животът ни лети! -
Една Любов над нас е бдяла,
но глупостта я похити!