автор: apostola

Застанал пред иконния му лик,
аз цял от мъката треперя.
Че той във този свят е най-велик
разпнАт от дивата потеря.

Със гвоздеи ръждиви прикован
на връх на тъжната Голгота,
за Божи син от всички назован
и за Спасител на Живота.

Че този ден за нас е тъй Велик
и няма по-велик от него.
В душата си го носим този лик
и знаем образа му де го.

Че този чист и светъл Божи син
и цялото небе разтресе.
Макар да беше окован самин,
със Божия ръка Воскресе.

Христос Воскресе! Нашият Христос!
Това до днеска го повтарям.
Съмняваме ли се по тоз въпрос?
Воистина Воскресе!- отговарям.