автор: omega

Навън вали, вали, не спира,
потъва всичко в мрак,
умира нещо в мен, умира,
не ше възкръсне пак.

Така е с мен, така е с тебе,
така е с всички нас -
днес нужен, утре непотребен -
защо живея аз?

И за какво е тая злоба
и тая стръвна жад,
щом всички утре чака гроба,
щом няма път назад?

Навън вали, вали, не спира,
потъва всичко в мрак,
умирам, бавно аз умирам -
не ще възкръсна пак...