автор: Aristophana

Миналото е утроба,
не можеш в него да се върнеш.
Днешните ти мигове изтичат –
все повече е скритата в клепсидрата вода,
загубила вкуса на настояще.
Съзираш бъдещето – траурна триера.
Остава сетната надежда:
утрешното твое аз да е Тезей,
забравил да смени платната.