автор: missana

Прекрачила ме мисълта набъбва като сянка
и в сводовете й отеква ехото на думите...
Все жаждата удавяща гърлата -
разплатата за лековерието.
За да загине някоя империя
(от бронза и до залеза на златото)
е трябвало и слънцето да се измести.
Минават сенките на календарите
под потъмнелите лица на колелетата.
...Едно стъпало винаги е малко
да изкачим дворците на възмездието...
Така океаните превземат сушата,
която неизменно се разтваря.
Години вече тя не е разбирала,
че твърдостта със твърдост
не е отстоявана.

И припозната в дъното е същността й -
водите безпощадно я
затварят...