автор: mirei

даваме обети
сякаш можем да сме сигурни
в присъствието си
търсим местата
където сме били
и за които сме изгубили пътя
лутаме се
между думите на лъжесвидетели
и песента на дивите гълъби
оставяме се
светлината да ни целува
сенките да острят графита си
върху кожата ни
а разстоянията да разказват
за светлите прозорци на годината
за времето на мира
засято някъде в синорите