автор: Albatros

Бастунче. Шапка. Нож. Игла.
Прахан. Тютюнец. Път. Огниво –
какво ли друго пожела,
сърцето ти да е щастливо?

Да пекне. Дъжд да завали.
Да дойде гост по икиндия.
И още – вятър и мъгли –
замръкнеш ли, да те покрият.

Нарамил пътното торбе,
да минеш през света с надежда,
че Бог от синьото небе
и твоята душа наглежда.

В часа на мъка, на покой,
в дъха на бурята свирепа
към твоята светулка Той
протяга топлата си шепа.

Поспрял пред сетната черта,
да си речеш след сто години –
без тия простички неща
животът пет пари не чини.