В предверието на едно Разпятие
Христосът в мен се мъчи да кълни,
духът да се въздигне в Необятното
и с вяра да премества планини...
Една любов отчаяно да следвам
по-висша и от земния ми Път,
а Той да си остане непотребен -
последното наследство от света.
Надвисва сянката на онзи Хребет,
издигащ се високо над Синай -
чертите трябва да смени лицето,
за да получи търсения Рай...
Приемам тази вечна аксиома
облечена в лъчи от светлина,
но някакъв остатък от бездомност
рисува силуета на жена.