автор: missana

...И погледът забива гвоздей
в равната стена отпред...
Веднъж видяното е сянка,
когато го съзрем за втори път!

...Готов съм да започна отначало,
но сянката отново да се върне
над облаците,
над полюшнатото слънце
от вечния замах на синевата.

...И тъй набрал височина да падам
в великото отверстие под мене.
От скоростта опияняван непрестанно. -

За миг неусъмнил се,
че живея...!