автор: foster

Нощта беше към своето начало ,звездите смело се подаваха в небесната шир,а луната като призрак се скриваше зад облаците само за да се покаже миг по късно. Хора чакаха своя автобус на една безпътна спирка ,нещо като последен изход от нищото преди всичко, което трябва да излезе от мрака го направи и всичко що ходи обляно в светлина да напусне тази пустош. Минутите се нижеха ,като часове ,силен вятър полагаше поредното старание да премахне
изграденият навес ,но това така и не се случваше. Kато невъзпят герой конструкцията въпреки многото си лета одържаше борбата с безкрайната природна стихия. Нямаше кучета, нито котки само няколко души стоящи мълчаливо в безкрайно вцепенение и молитва автобусът им да се появи час по скоро.
Кола спря внезапно. Силует огромен и бърз слезе от колесницата без да губи нито секунда,сграбчи собственически стоящата пред него жена като перце. Тя нямаше възможност да извика само неизказан зов с поглед молещ за помощ от когото и да е. Мъж стоящ леко встрани от цялата случка изхвърли туко що запалената цигара и без самият той да разбира защо се опита да достигне протегната от непозната жена ръка отчаяно търсеща нещо за което да се хване. Този порив беше спрян с мощен удар в коремната област и последващ втори насочен към дясната част от лицето му. Твърдият като стомана юмрук се заби в плътта на непознатият и стотици кръвоносни съдове изляха своето съдържание.
-Вземи и него! - каза глас от колата и докато останалите хора осъзнаят какво се случва похитителите изчезнаха със своята плячка. Изминаха няколко минути преди мъжът който бе проснат на седалката да дойде в съзнание. С леки движения на очите опита да опознае обстановката и да осмисли какво всъщност се случи. Ухото го болеше зверски, докосна го червени капки попиха в пръстите му. Пищенето което чуваше беше безкрайно, непозната му спътница стоеше до него. Ако не усещаше учестеното и дишане би си помислил ,че е мъртва.Толкова бледа изглеждаше тя в този момент.
- Свестил си се най-после - каза дълбок равен глас. Пленникът изчака близо минута преди да отговори.
- Спрете колата ...
- ...или какво? Ще скочиш в тъмнината на двупусочен път от автомобил движещ се с близо 200 км. в час, надявйки се случайността да те спаси от това да се превърнеш в украса стояща на бронята на някой тир. Всъщност нека пробваме! - онази силна ръка отвори вратата за част от секундата ,а друга извъртя лицето на жертвата си към пътя ,побутваше я приятелски да напусне сегашното си положение. Светлини от насрещни автомобили заслепяваха зрението му, размазни картини ту се поевяваха и изчезваха от погледа и всячески с всички налични сили той се опитваше да се противопостави на силата целяща да го превърне в размазано насекомо.
- Така си и помислих - каза същият глас с лека насмешка - но трябваше да помислиш по рано за това, Кайл ,преди да навлезеш в история, която не е твоя .Нещо което е нетипично за теб ти винаги премисляш,премисляш по дузина пъти преди да свършиш каквото и да е. Изненада ме! - Кайл изгледа тила на непознатия с изненада ,как можеха да знаят името му след като нямаше документи в себе си и ...
- ..да знам кой си Кайл Ставински - отговори непознатия на неизказаният въпрос - и още много други неща за които мислиш ,че си опазил и съхранил в малката ти нерешителна душица.Неща ,които си заровил под толкова много съмнения и мръсотия ,че се надяваш вече да не съществуват ,надяваш се да са изгорели напуснали твоят свят,но те са там скъпи ми Кайл. Като тлеяща жарава чакаща само за глътка въздух и Бум! Целият си в огън, този твой любим огън на ,който толкова често печеш всички около теб! - лек студен смях се разнесе из купето.
- Къде ни водите?
- Ето този въпрос има много повече смисъл. На къде? - Странно ,че досега не си го задавал "на къде отивам с всички тези грешни решения" не и наистина Кайл никога не си имал смелостта да си отговориш нали? -Даже и в момента мозъкът ти препуска като влак без спирачки от гара на гара без да знае на коя да спре!- Но това е толкова типично за подобието ти на живот ,който водиш.
- Спри по дяволите колата ,спри с анализите. Не си шибания Зигмунд Фройд...-вълна от ярост се отприщи в Кайл и изпълни тялото му. Някакъв заспал механизъм се пробуди!Едно колело завъртя друго то трето и отдавна спяща система започна да се пробужда.
- Г-н Ставински мислите ли ,че след всичко казано до тук думите ви значат нещо за мен? Мислиш ли Кайл ,че е умно да предизвикваш някой -видя отражението на очите му в огледалото тъмни и свирепи - който те отвлече за време по кратко от това да си кажеш името е правилно да му нареждаш какво да прави?
- Кой си ти подяволите?
- Винаги искаш да знаеш нали, не можеш да направиш нещо без да знаеш предварително резултата. - Но тази вечер е явно изключение постъпката ти от по-рано макар и безкрайно глупава е нещо ново за теб.
- Какво искате от нас за Бога!? - жената която до момента наблюдаваше в безмълвен ужас откъсна с голямо усилие на волята си тези няколко думи.
- Мери - каза гласът със задоволство- време беше да се представиш не е учтиво човекът ,който се опита да те спаси, макар и напълно неуспешно да не знае името ти. Отговорът ,който и двамата търсите...скоро. - никой не каза нищо повече ,новозапозналите се жертви останаха втренчени в тъмнината която заобикаляше автомомбила им. Бяха напуснали главният път, леки подрусвания подсказваха ,че се движат по стар ръкав на транспортната мрежа, водещ в неизвестна за тях посока. Страх изпълни телата им.

2

Автомобилът плавно намали скоростта си, след продължително изкачване и един последен завой двигателят замлъкна. Тишината която превзе пространството беше по страшна за двамата пътници от всичко друго до този момент. Нямаше вятър, светлини липсваха ,щурци не пееха сякаш целият свят се беше скрил.
- Дoбре дошъл Кайл ....дестинацията , която чакаш през всичките си години е тук!- Това се отнася и за теб Мери тази нощ всеки от вас ще получи това което търси или точно обратното. - гласът отправи поглед към помощника си , светкавичен в действията си той изведе и двамата пленника от колата. Кайл рязко издърпан се озова лице в лице с песъчливата почва и с ръце наранени от падането върху бодливите растения виреещи наоколо. Изправи се бавно. Не бързаше да разбира какво е подготвено в негова чест. Мери застана до него с поглед търсещ спасение.
- И така - каза гласът - тази нощ - и извади малък тефтер и погледна нещо в него.
- Ще започнем с дамата. Все пак се води ,че е с предимство.
- Мери - погледите им се срещнаха за няколко секунди много повече от колкото тя желаеше- дължиш ми два живота включително и твоят собствен!
- За какво говориш ,как мога да ти дължа живот. Ти си луд!
- Мисли за мен като човек ,който събира дългове. Оказа се ,че днес е твой ред.
- Но аз не дължа нищо на никого! Питйте ,който искате. Не съм откраднала нищо.
- Напротив мила дългът ти е много по-голям от колко можеш да си представиш ,но за да признаеш това се изисква да поемеш отговорност. Отговорност по голяма от тази да държиш бутилката всяка вечер. - Помощникът вдигна ръката си, метален отблясък се помръкна пред погледът на Мери, масивен и тежък пистолетът се оказа насочен право пред нея!
- Моля ви имам деца! - Не правете това! Имам две малки деца. Няма кой да се грижи за тях - крещеше отчаяно със сълзи течащи по лицето и.
- Оставете я намира! Какво искате от нея та тя е една самотна майка за Бога - изкрещя Кайл.
- Една алкохоличка Кайл, една нещастана пияница с единствената грижа да си доставя отрова всяка нощ!
- Кой ти дава право да съдиш? - Не си Бог ,нито нещо по добро от нас.
- Г-н Ставински ,способността да взимате грешни решения е наистина учудваща. Лично ще напиша на плочата ви ,че сте шампион в тази област.И като стана на въпрос ,вие също имате дълг за плащане ,който по ваша инециатива ще прибера малко по рано от планираното.
- За какви дългове говорите подяволите аз живея ...
-....знам богат сте колкото една квартална котка и притежавате още по малко защото пропиляхте останалото.
- Пропилял!? Та какво съм пропилял аз нямам нищо! - Гласът се обърна към помощника си и с нотка на отегчение добави.
- Бях забравил колко ограничени могат да са всички! - Възможности, Кайл пропилял си десетки възможности, невероятен брой шансове да направиш това което се изисква да си полезен ,но ти си страхлив до безкрайност. Двоумящ се вечно като махало на часовник не можеш да решиш от ляво или от дясно на пътя да застанеш. Тази твоя нерешителност те води към краят ти.
- Мери -обърна се той внезапно към падналата на колене жена - двете ти деца... няма да усетят липсата ти аз ще се погрижа за тях обещавам ти! Ще бъдат отгледани в безопасност докато пораснат достъчно за мои слуги!
- Копеле да не си ги докоснал! Чуваш ли! - Ще те убия , ако ги пипнеш с пръст!
- Винаги реагират така когато е твърде късно - обърна се пак към помощника си - овцата в тях замира малко преди края и се пробужда лъва ,но лъв висящ над пропаст е обречен!
- Мечтатели Мери, трябват ми ! Хора с идеи ,хора които имат цел и не се страхуват да е изпълнят. Това е цененото. Това е в което аз инвестирам!
- Но ти! Ти отглеждаш добитък, овце. Децата ти не мечтаят ,не мислят ...със сигурност не и за нещо вдъхновяващо понеже ти си ги лишила от тази въможност. Осъкътила си най-ценното в тях и заради какво? Малко спирт с вода!- Отвръщаваш ме!
-И двамата недопринасяте с нищо за империята която развивам. Предвид пропуснатите ползи и пропилените ресурси, време е да се разплатите. - гласът отправи лек поглед към помощника си.Той безмълвно смъкна предпазителя и постави пръстта на спусъка. Мери беше затворила очи ,горчиви сълзи попиваха в устните и. Не се противопоставяше повече на съдбата си чустваше ,че го залсужава думите на мъжът ,който и да беше той бяха истина. Беше съсипала живота на две невинни души заради своята слабост и лишила от топлина и обич собствените си деца . Разкаяние най-искренно и дълбоко това беше последното нещо което изпълни съществуването и!
- Сбогом Мери!
- Неее!!! - изрева Кайл с крайните възможности на гласните си струни ,бутна стоящата до него майка на земята и постави главата си пред стоящото дуло вместо нейната. "Едно единствено нещо моля те! Едно единствено нещо да направя до край" - мислеше си Кайл и стисна очи готов за неизбежното. Времето за Кайл спря секудните бяха часове ,чакането се проточи вечно ,но изстрел така и не идваше. "Какво става? Защо се бавят по дяволите" размишляваше той.Плахо отвори очи с мисълта да види металният инструмент срещу себе си и спусък натиснат почти до края. Но в нощната картина на този безлюден къс земя нямаше никого единствено той и разкайваща до дъното на душата си самотна майка. Изправи се решително ,огледа се наоколо никакви следи от стъпки ,никакви силуети отдалечаващи се в тъмнината , единствено изоставения автомобил с ключове на таблото стоеше като доказателство ,че всичко това не бе игра на техният ум. Две същества умряха в нощта.Две души се събудиха за живот ,а някъде в пространството и времето се водеше диалог.
- Поздравления ,успя да ги пробудиш. Но за Бога , трябваше ли да си толкова краен даже и мен изплаши за момент!
- Какво да ти кажа Майкъл ,всички са заспали ужасно и дълбоко заспали!.