ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 853
ХуЛитери: 1
Всичко: 854
Онлайн сега::: LeoBedrosian
| В детството си,
преди понятието „любя”
учих се да псувам. Като отговор на –
„бръмбар влачи сламка”
изцепвах се накрая с…
„мамка”
Нима с това докосвах рима –
да мърся с отпадъци
ефира на Всемира!?
Неее…
Не аз на този свят дойдох –
този свят при мен дойде!
Но тръгнах да катеря
утроби на жени,
обикнах миналото
извело ни от пещери,
майките ви,
които хранеха игрите ни
с плодове,
които ни догонваха
и върху „бесните” филийки с масло
поръсваха им захар…
Презрях устата
изригваща цинизми.
Презрях и своята –
рупора на подлостта,
която плюеше
на всеки ъгъл, верността.
И всяка вечер
под студените чаршафи на нощта,
аз се молех…
молех се и съхнех.
Обикнах майките ви,
защото плачат с истински сълзи,
докато бащите ви работят.
И тях обикнах.
И улицата,
която сряза родовата връв
и ми отвори път.
Прозрях смъртта –
„нищо повече от живота.”
Не се боя –
щом сърцето в очи заспи,
отзивчиво ще затръшнете врати.
И сънят ще се повтори…
Публикувано от aurora на 07.04.2014 @ 11:20:54
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 318 четения | оценка няма | показвания 19307 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"растях докато заспивах" | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: растях докато заспивах от daro на 08.04.2014 @ 08:36:06 (Профил | Изпрати бележка) | "Слизането" си остава неразгадана мистерия. Ние не знаем през какви пристани
минава... колко престоява...защо и кого избира за вселяване, Божествеността.
Сънят не е покой - в него се осъществява дейност. Но нека не го заместваме с
успиването, защото там се хабят напразно енергии... понякога и напълно! ;)))
Осветен ден, Уляна! :)
(.) |
]
Re: растях докато заспивах от vladun (valdividenov@abv.bg) на 07.04.2014 @ 18:26:19 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво...и на място е вмъкнат цитатът от Д. Тонев, органично се вплита.
Поздрави, Даро! |
Re: растях докато заспивах от daro на 08.04.2014 @ 08:45:33 (Профил | Изпрати бележка) | Понякога една смърт идва, за да роди, а друг път, за да съхрани живота.
...и тя винаги е в името му - дори и органично вплетена
Добра среща, Влад... радваш ме! :)
Светъл ден
(.)
|
]
Re: растях докато заспивах от Rodenavlotos на 07.04.2014 @ 17:19:53 (Профил | Изпрати бележка) | Върна ме в едни много скъпи за сърцето ми мигове от детството. Поздрави! |
Re: растях докато заспивах от daro на 08.04.2014 @ 08:56:34 (Профил | Изпрати бележка) | Нали - бясните малчугани с филиите... по пъпчета и прашни гердани под
изпотените вратлетата. :)
...а хамстерите си тъпчат бузите с насъщния за "черни дни", въртят колелото във
фитнеса и дишат смрад ;)))
Здравей, Светле! :)
...(.) |
]
Re: растях докато заспивах от Dimi на 07.04.2014 @ 16:28:21 (Профил | Изпрати бележка) | Силно! Поздравления! |
Re: растях докато заспивах от daro на 07.04.2014 @ 16:57:51 (Профил | Изпрати бележка) | Мерси!... и Здравей! :)
...(.) |
]
Re: растях докато заспивах от kristi на 07.04.2014 @ 12:10:15 (Профил | Изпрати бележка) | Така се расте, мамка му - между сънищата. ))
Ден с обичи, земляк, ден с обичи! |
Re: растях докато заспивах от daro на 07.04.2014 @ 12:32:00 (Профил | Изпрати бележка) | В събота бях в Стрелча - с умиление и обич се сетих за теб... дори повече от два
пъти те поменах, Кате! :)))
Заведох Вероника на "нашия поетичен заслон" - казах й - тук чичо ти за първи
път чете свои стихове миналата година, но не това е важното, а ръцете, които
създадоха това място и тези, които го опазват чисто - учи се от тях.
Пихме вода от чешмата...
С обич за теб :)
(.) |
]
Re: растях докато заспивах от daro на 07.04.2014 @ 11:58:20 (Профил | Изпрати бележка) | вчера бях в Копривщица - дуварите са само един човешки ръст - няма смисъл да
се събарят... и Вероника може да ги преодолее с дървеното си конче - ДаДа ;))) |
]
]
Re: растях докато заспивах от daro на 07.04.2014 @ 12:34:11 (Профил | Изпрати бележка) | ... със символа на любовта - да...да...да... съгласието за светлината :) |
]
Re: растях докато заспивах от mariq-desislava на 07.04.2014 @ 11:42:21 (Профил | Изпрати бележка) | Мда, много си задобрял и светът при теб дойде и ти в дар му се поднесе.:) |
Re: растях докато заспивах от daro на 07.04.2014 @ 12:03:17 (Профил | Изпрати бележка) | моят Свят свят ме поиска... и аз не му се опинях ;)))
...защото знаех, че съм негово дете
...(.) |
]
Re: растях докато заспивах от Vaterlo на 07.04.2014 @ 11:28:44 (Профил | Изпрати бележка) | :) Че то човек ако не знае да псува, на каква любов ще е способен. Няма да е любов, ами лъскава корица на розов роман... |
Re: растях докато заспивах от daro на 07.04.2014 @ 12:21:12 (Профил | Изпрати бележка) | Земляк, по "наше" време май се наложи по-бързо да порастнем като се научихме да зарязваме оковите(ограниченията) на грубостта, в търсене на качеството и скрития смисъл. На Бенковски му се е налагало непрекъснато да лъже и надлъгва с търговците, докато се е прехранвал с търговия по Изтока. И без псувни, със сигурност не се е разминал! ;))) Но на 30 години е разбрал, че освен самозаробването в оцеляването си, има и друг смисъл живота му - да мре за Свобода.
"Вървете! Да мрем! Ставайте, робове! Аз не ща ярем!
...ти, тук значиш много... :)
(.) |
] | |