автор: roza1

По тротоарите, полусамотна
се шляе неделната нощ...
В прозорци наднича, мечтае,
премигва след всеки въпрос.

Оставя за утрото мъдрите мисли,
прескача по детски всяка следа.
Сега е безгрижна, полулятна
и нежна, като красива жена.

По тротоари се шляе, потраква,
не бърза да се прибере..
Без друго, нощта не се побира
в дневните ни светове....

Ани Николова