Забрави суетата.
Докато смъртта ни раздели.
Няма да има друга като теб,
нито друг като мен.
Като песента на птиците,
шепота на реката,
звъна на хлопките,
мириса на цветето,
кръвта на залеза,
вкуса на устните,
блясъка на светулките,
цвета на звездите,
уханието на морето,
формата на пясъка,
целувката в мъглата,
сиянието на слънцето,
лицето на луната,
плясъка на крилата,
прохладата на вълните,
разходката под дъгата,
смеха на вятъра,
жаравата от небето,
танцът на снежинките,
въздишката на сълзата,
полета на пеперудата,
шепота на тишината...
Не, няма и не ще има
друга като теб,
нито друг като мен.
Остават спомените за малко
и животът без въздух в тях,
невъзможен в сегашното,
вече отминало
бъдеще.
Само ще ти
помахам дъждовно
с облаците,
и щом се наваля,
ще си отида
завинаги
от земята.
Като нашата
любов,
останала
неподвластна
на времето
и разума...
Любов
неповторима…
2012 г. ЗАТВОРА
БОЯН СТАНИЛОВ