автор: roza1

Днес не мога. Днес е рано
и кръвта бошува силно в мен.
Бурята е винаги едно начало,
тя разказва следващия ден.

Днес хармонията е далечна -
бял мираж в пустиня от мъгли.
Губя се сред пясъци и моля
светлината в мене да се спаси.

Днес съня си няма да разкажа.
Ще попаря бившите треви.
Стискам силно чашата със чая
Чакам чудо. Имам си мечти.

Ани Николова