автор: atom

Дори и неиздишаният въздух
в един момент се случва оправдан.
Когато си далеч от мен - присъстваш.
Когато си до мен - оставам сам.

Напълно сам! И знаеш ли какво е?
Животът е задъхан и обзет
от шумове. А аз стоя спокоен.
Напразно сам - е вече друг предмет.

За него всяко вдишване е късно
и все е пуста стегнатата длан.
А ти, когато си далеч - присъстваш...
И аз, във всеки дъх съм оправдан.