Да се разрушаваме с любов.
Подобно на причакващия изгрев,
разстрелял тъмнината със зенити…
Защото всяко лично съдържание
е само опаковка за поантата
на всичко онова, което диша
свободно във взаимната зависимост.
А всяка свобода е пак обвързване,
но в по-широк регистър на възможности.
И всяка свобода е херметическа,
но с още съкровени измерения.
Небето, окупирало пространството,
е пресен гроб за жертвите на изгрева.
Но точно през зенита е одушникът.
Да се разрушаваме с любов.