Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zarathustra
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13654

Онлайн са:
Анонимни: 36
ХуЛитери: 0
Всичко: 36

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2017 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
23 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСимитчи
раздел: Други ...
автор: secret_rose

Гледам го - на човек не прилича, мръсен, мръсен... ръцете му черни като очите. Маха ми. Бъркам в портфейла за монети и приближавам.
- Симит, како? И чай има, има, само да искаш.
- Налей тогава, хайде.
Сядам на камък близо до желязната порта и се оглеждам. Момчето се изгубва от очите ми, изчезва някъде навътре в мезарлъка. Небето се е притулило, ще ни смачка. Под такова небе очите зреят с живеца на младите класове в полето, пробиват го с живот. Прилича на купол, изкован от звезди и надежди.
- Вчера падна Джемре, да знайш. Първото. Още две да има и край на зимата.
Подава симит, увит в окъсано парче вестник и чашка чай. Връща се за чайданлъка, някъде зад камънаците и гробовете.
- Тук ли живееш? Нямаш ли дом? Сам ли си?
- Имам, как да нямам, ей го, Юнус Баба ми е сахбията. Ратай съм му, чистя чалмата, гоня кучетата.
- От кметството ли те пратиха?
- Не, ма, како, не от кметството, от махалата. Къде да ида другаде зимно време.
- Е, добре, а симита?
- Симитчи ми го даде.
Хили се, а черната му уста зейва с потъмнелите зъби. Жилетката му е прокъсана, мръсна, има дупка на лакътя. Надянал е рязани галоши на босо. Симитчията. Те вечер не ходят, и мезарлъка не забикалят, симитчиите са все по новите пътища, понесли тави на глави, здрави и силни, подвикващи между спрелите на светофара автомобили. Малкият не млъква. Приказва и приказва. Лете помагал в кайвенето на центъра. Много туристи идвали. В най - добрите дни някои му купували шкембе и сирене. В лошите гладувал, ама тогава Симитчията го хранел. Бил на седем. Имал само сестри, женети далече, с много деца. Искал телефон, да снима. Искал да пее на туристите, знаел от новия рап. Щял да се снима как пее и да качи клипа в ютуб, ако го пуснат в интернет кафето. Да стане известен.
- Како, в България има ли евтини телефони, да ми донесеш един? Плащам!
- Има, момче. Как ти е името?
- Ибо.
- Ибо, не ти трябва телефон, а училище. И дом. И редовна храна.
За миг очите му потъмняват още повече и в тях проблясва страх, като светкавица. Прорязва ярко, блести и достига чак до мен. Малкия се обръща и хуква към джипа на мъжа ми.
- Аби, чай? И симит има, има, само да искаш.
- Е, дай да видим.
Гледам ги, играят. Подритват спукана топка, късат смокинови клонки. Юнус Баба мълчи в тюрбето и сигурно се усмихва. Малкият спира задъхан, сяда, затваря очи и вдига длани. Рецитира Корана. Разпознавам някои думи, заслушвам се.
"Наистина, за онези, които не повярваха е безразлично, дали си ги предупредил, или не си предупредил! Все едно те няма да повярват."
- Ибо, къде е сега Симитчията?
Момчето ме поглежда учудено и протяга ръка към Калето. От тук не се вижда, някъде отвъд кривите покриви и каваците е, близо до устието на Марица, обливано непрестанно от тъмните Егейски води.
- Там е. На коня си.
Съвсем притъмнява, време за тръгване. Ибо ми маха, повтаря да следя за второ Джемре, после за трето. Симитчията ги събирал в чашките на каменните лалета по плочите и с тях утолявал жаждата на мъртвите. Джемретата носели живота, да не забравям.
По пътя мълчим. Опитали сме от хляба на Симитчията. През прозореца на колата полята танцуват, разменят се - гъсти зелени стръкове, прегърнати и устремени към слънцето - рукола, пшеница, слънчоглед.
- Кого нарича Симитчията? Защо само за него говори?
- Азраиль, Меги. Ангелът на смъртта.

................................................
*
Джемре - В интервал от 7 дни първо във въздуха, после във водата и най-накрая в почвата пада джемре, което е един вид природен дух, според местните вярвания. Когато падне и третото се счита, че пролетта е дошла.

Мезарлък - гробище.

Симитчи - от турски - продавец на гевреци.

.................................................

Откъс от "Енезкият Мадарски конник", "Шехризар".


Публикувано от anonimapokrifoff на 26.02.2014 @ 14:30:25 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   secret_rose

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Евангелието на Юда
автор: LeoBedrosian
2852 четения | оценка 5

показвания 95874
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Симитчи" | Вход | 11 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Симитчи
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 26.02.2014 @ 15:35:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.geocities.com/lbochev/pisalishte.html
Типичен етно разказ със съответния напевен привкус, ухания и гледки. Получил се е!


Re: Симитчи
от secret_rose на 26.02.2014 @ 16:29:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря, Лео.
Това е част от една доста дълга глава от роман и се чудех да я оставя ли, да я махна ли. Не съм сигурна все още, затова я споделих, за мнения...
Някак не ми се получи цялостно с останалото от главата, но пък случката бе размисляща.

]


Re: Симитчи
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 26.02.2014 @ 16:07:18
(Профил | Изпрати бележка)
Има нещо магично като приказка от Ориента и в същото време много човечност и топлота...
Поздрави Меги! :)


Re: Симитчи
от secret_rose на 26.02.2014 @ 16:33:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря, Кате :)

]


Re: Симитчи
от lordly (lordly@mail.bg) на 26.02.2014 @ 17:17:06
(Профил | Изпрати бележка)
И мъдрост в думите съзрях,
макар за кратко се отбих, аз бях.

Поздравления, Меги!


Re: Симитчи
от secret_rose на 26.02.2014 @ 22:51:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря :)

]


Re: Симитчи
от lordly (lordly@mail.bg) на 26.02.2014 @ 17:17:19
(Профил | Изпрати бележка)
И мъдрост в думите съзрях,
макар за кратко се отбих, аз бях.

Поздравления, Меги!


Re: Симитчи
от lordly (lordly@mail.bg) на 26.02.2014 @ 17:17:22
(Профил | Изпрати бележка)
И мъдрост в думите съзрях,
макар за кратко се отбих, аз бях.

Поздравления, Меги!


Re: Симитчи
от azzurro на 26.02.2014 @ 17:19:44
(Профил | Изпрати бележка)
"Небето се е притулило, ще ни смачка. Под такова небе очите зреят с живеца на младите класове в полето, пробиват го с живот. Прилича на купол, изкован от звезди и надежди."

Три изречения и толкова много в тях и не само, а и картината е пълна. Наблюдавала съм такова небе, но ти го каза много точно Меги. Този разказ някак ме стопли от вътре толкова човешки пъстър ароматен и цветен пълен с повратностите и странностите на живота. Този разказ донесе приглушеното начало на пролетта и още нещо... Поздрави Меги!!!


Re: Симитчи
от secret_rose на 26.02.2014 @ 22:52:36
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря ти, радвам се, че ти хареса...

]


Re: Симитчи
от verysmallanimal на 26.02.2014 @ 19:45:07
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, че хубаво!


Re: Симитчи
от secret_rose на 26.02.2014 @ 22:55:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря!

]


Re: Симитчи
от ivalex на 26.02.2014 @ 20:31:11
(Профил | Изпрати бележка) http://ivaalex.blogspot.com/
Меги харесва ми твоя свят той на границата между две измерения...толкова е различен от моя, от европейския, дори от българския... загорча ми, накрая, не знам защо от мъка или от невъзможност да промениш нещо... Знам само, че ти виждаш и умееш да ни го разкажеш. Благодаря.


Re: Симитчи
от secret_rose на 26.02.2014 @ 22:57:36
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Аз пък... някак откривам своя роден свят из този чужд, и затова заобичах чуждия като роден. Турска Тракия наистина изглежда както бе България някога...
А шумоленето на сатен и свила от приказките е плод на сърцата ни. В тях можем да взривяваме и рушим също.. Избор.
@--;--

]


Re: Симитчи
от doktora на 26.02.2014 @ 20:42:36
(Профил | Изпрати бележка)
... радвам ти се, сега ти е силата, дерзай!


Re: Симитчи
от secret_rose на 26.02.2014 @ 23:01:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Здравей, Док..
Поздрави на солена Варна...

]


Re: Симитчи
от erka (elokolska@abv.bg) на 27.02.2014 @ 09:49:44
(Профил | Изпрати бележка)
...и мечтите могат да бъдат дом и храна, Меги...ако си се родил под
притъмняло небе...

...натежа ми това Джемре...

Слънчев ден, ти желая! :)


Re: Симитчи
от secret_rose на 27.02.2014 @ 10:29:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Да...
Благодаря :)

]


Re: Симитчи
от Aledarian на 02.03.2014 @ 10:31:38
(Профил | Изпрати бележка)
... онзи който жъне душите ни, той ги храни преди да изкласят и бъдат готови за жътвата...


Re: Симитчи
от secret_rose на 02.03.2014 @ 10:44:42
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
... и сенокосите в душите са безкрай...
за да дочакаме и истинна сеитба...

Да :) Благодаря..

]