автор: tzvetcomarinov

Гърците са напипали същественото и отправили своите въпроси с желание за съдействие от Интерпол. Дано приятелят в следствената и от когото има намерение да търси съдействие, не се окаже от егоистите. Нека помогне в рамките на възможното. Полковник Стоименов знаеше от своята дългогодишна практика, че
може да понамали евентуално част от противопоставянето за отказ, само ако помисли повече. Вместо емоционално да посегне сега и веднага към телефона върху бюрото.
Направи това едва след повече от няколко минути, тогава занатиска по бутоните с цифри. Отсреща трябва да се обади, който търсеха и за един шеф на специален отдел, вече не представляваше особена трудност. Да изложи само с няколко думи по-голямата част от онова за което беше говорено до преди малко в кабинета му. В слушалката трябва да заговориха почти веднага след неговите думи, а изражението, че слуша го потвърди. Разговорът не продължи никак дълго и това можеше да означава нещо конкретно. В канцеларията отсреща работят делови хора.
Недовършените разговори винаги са като красивите жени, капризни и суетни. Полковник Стоименов подхвана с видима нагласа, да спре в някой измежду следващите моменти.
- Получихме нещо конкретно по въпроса - рече той. - Следствието срещу наркодилъра е поверено...
Каза името и след още няколко думи спря. Нямаше как да не забележи сега доволната физиономия на своя подчинен.
- Познах - рече капитан Миладинов с ясно доловима емоция в гласа.
Изглежда съвсем малко не му достигна, да изръкопляска и с ръце, но млъкна упорито след казаното. Сигурният белег, че опитва да подражава на шефа, но остана излъган. Такъв вариант на поведение в момента не се предвиждаше. Попитаха го:
- Какво?
С тона в гласа, полковникът даде да се разбере ясно, няма да вади с ченгел неговите думи. Нека другият продължи по дяволите. Капитанът разчете това съвсем правилно:
- Фактът, че разследването е поверено на млад и неопитен следовател, говори само по себе си. Нещата трябва да се претупат някак, според правилото - "пет за четири".
- Защо? - възрази шефът на отдела. - Понякога младите са по-нахъсани от рутинираните. - Те желаят повече успеха и не се отказват лесно.
- Сам го казахте, господин полковник, "понякога". Докато статистиката мълчи гузно и не бърза да ви подкрепя с тежки казуси водени от неопитни следователи да са приключили успешно. До тогава, нека се придържаме към обичайното им поведение. Обладани са наистина от амбиция да го приключат навреме и с пределно ясни, неоспорими изводи, но и затова се цопват с хъс в тоя стремеж. От там до формалното, крачката е вече само една. И като правило, винаги измежду най-късите. Причина достатъчно основателна, да не се приема за случайност, когато на служител без опит се възлага подобно разследване. Макар да оставят на такива и леко отворена вратичка. През която някой по-опитен ще помага, ще подсказва верните решения.
Има и други разсъждения в подкрепа на такова решение на задачата, но мисля тия за достатъчни. Ще надникнем в нещата малко по-отблизо и толкова.
Полковник Стоименов нямаше да изрази на глас вътрешното си недоумение. И наистина, колко ли тежест може да носи престъпление, което е от върволицата такива. С които почти ежеседмично се занимават районните и градски следствени служби из страната. познаваше достатъчно своя подчинен за да прецени, да усети неувереността му в онова за което настояваше.
Капитан Миладинов не чуваше думите, които идваха в слушалката, но тръгналите към нея го ориентираха. Да приеме казаното от полковника без особена изненада.
- Притесняват се за дискретността. Изказаха и предположение, че с нещо евентуално ще им попречим на разследването.
"Дори ще го подсили" - помисли капитан Миладинов и опита да го запази в главата си, но изглежда с нещо се издаде. А сетивата на шефа се оказаха направо пощадени от възрастта. Попита веднага:
- Какво?
- Нищо - отвърна също толкова бързо Миладинов, сякаш играеха тенис на маса и той връщаше сполучливо първоначалния удар на противника обратно към неговото поле.
- Мисля, че трябва да поманалиш импровизациите - полковникът се направи, че не е чул никакъв отговор. - Приеха досегашният случай по който работеше в екип за официално приключен. Предаден е вече по компетентност, но вместо адмирации и почивка, възложиха убийствата на гръцката територия. Приех лично от главния секретар задължението, да създам и ръководя група за разследването им.
"Браво" - поздрави го на ум капитанът за проявената съобразителност. Шефът не беше се изфукал, както го правеха мнозина от колегите му. Да изтъкне как вече работи по заповяданото и дори, че е стигнал до някакви резултати. "Иначе разправя наляво и надясно за своето пенсиониране" - завърши с мисленето капитанът и трябваше да спре, за да чуе. Което вероятно е по-съществено и важно.
- Ще възложа пряката работа на майор Димитров. при необходимост от помощник или още хора, сам ще му ги потърся. ти продължаваш по нашата задача. Има ли нещо при мен от другите, ще го получиш лично.
- Благодаря за доверието, господин полковник, но присъствието ми на оня разпит, все пак е потребно.
Стоименов не отвори уста за отговор, но погледът му каза ясно, достатъчно и разбираемо - "Дебела глава". Разговорът сякаш с това приключи и той прецени, че може да излиза. Направи го уж с нормална крачка, а не можеше да се отърве от усещането, че стъпва накриво.

Цветко Маринов