автор: daro

… Когато те рисувам,
когато в себе си те пиша,
с обратното на ножа
протривам вените по листа.
В черупка на окото
поставих орехова ядка –
да те гледам счупено и умно.
И в устните ти се изгубих
с ягодова мазка – ласка.
Но ти си тръгна.
С гърба си ме прегърна.
Ръка протегнах – исках.
Не бе възможно!
Възмъжах.
На сглобки се разпадах…

Господи, когато я изричам –
Теб ли назовавам,
в сърцето ли умирам!?

На рамото изплаках бенка
с връхчето
на катеричата опашка

за да те открия,
когато се намеря…