Аз помня ръката ти,татко,
през мйто увисало рамо
и топлата длан, как полекичка нежно,
изправи гръбнака прекършен.
Без поражения, дъще, няма победа.
Ти можеш, ти можеш, ти можеш.
И поглед изгаснал просветна.
Щом вярва ми ,значи е вярно.