 |  Защо ли ми е вече да докосвам
пространствата, в илюзии затворени?!
За кой ли път се чувствам недоносена -
едно дърво със цвят, ала без корени.
Обесена пред прага на небето
усмихвам се на птиците-доносници.
Оглеждам се в надеждите, заклети
да не напускат древните си кости
преди да осъзнаят нищетата си
и невъзможното човешко щастие.
Но не с ума, и не със сетивата...
Сърцето чака истинско причастие.
Но то не идва. Мрази свободата си.
Разкъсва се на късчета безсмислие.
И някакви любовни отпечатъци
все още в паметта си здраво стискам.
И ме боли след края на възможното.
Но пак не се отказвам да копнея
за обетованата обич. Тъй тревожно,
че всичко свято в себе си пилея.
Публикувано от aurora на 20.01.2014 @ 08:36:48
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Обетована" | Вход | 8 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Обетована
от missana на 20.01.2014 @ 08:46:44
(Профил | Изпрати бележка) | Из! Как можа да напишеш такъв фантастичен текст?! Ще те разцелувам. Това ти стихотворение го поставям наравно със Събуждане или дори по-високо.
Силни чувства, невероятна образност, убийствени находки като птиците-доносници. Благородно ти завидях, че имаш силата да пишеш още така.
Това е поезията, която обичам, извисяваща се в Макросвета, рееща се високо над всички елементарни частици!
Този текст трябва да се чете, но не и да се коментира, защото последното е кощунство.
Поздравления и прегръдки за текста! Така те искам - пълен напред към центъра на поетичното море! : Мисана
|
Re: Обетована
от Iszaard на 20.01.2014 @ 15:03:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Мисана! Дълго мислех дали да публикувам тук, но истината е, че след като вече 6 години споделям нещата си в това пространство, е безсмислено сега да спирам. Колкото до елементарните частици... Ако нечий свят може да се побере и съизмери в една такава, та дори и отразяваща принципно някакъв душевен принцип, в най-добрия случай и аз ще си замълча вече и ще се усмихна наистина отвисоко. |
]
Re: Обетована
от Rodenavlotos на 20.01.2014 @ 10:06:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Това е най-хубавата ти творба, най-силна и най-съвършена, като поезия и техника. А за съдържанието, какво да кажа- разголване на душата, до костите! Но стига си стискала тези остатъци- те няма да те направят по-жива, заобичай най-сетне свободата и полети! Поздрави и прегръдки! |
Re: Обетована
от Iszaard на 20.01.2014 @ 15:04:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Светле! Така и ще направя... :) |
]
Re: Обетована
от Gorqsht_snqg на 20.01.2014 @ 17:59:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Страшна си, Ис! :) Колкото повече чета поезията ти, толкова повече я обиквам! Винаги ми носи нещо ново, тъжно и невероятно красиво! Поклон! Сърдечни поздрави: Дени |
Re: Обетована
от Iszaard на 20.01.2014 @ 21:34:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, Дени! Искрено се радвам, че написаното те е докоснало. Та нали затова пиша... :) |
]
Re: Обетована
от Iszaard на 20.01.2014 @ 21:35:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Да, истинско е, но всеки ще го види според себе си... :) |
]
Re: Обетована
от yoro на 20.01.2014 @ 22:11:58
(Профил | Изпрати бележка) | Прекрасно произведение! Силно, въздействащо, поетично, откровено! Думи нямам!
Поздрави, Нели! |
Re: Обетована
от Iszaard на 20.01.2014 @ 22:14:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти! Не можеш да си представиш какво означава за мен тази подкрепа. Ще си позволя да споделя, че всяко сърце има нужда понякога от това. Искрен поздрав! |
]
Re: Обетована
от yoro на 20.01.2014 @ 22:23:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Разбирам те и винаги ще те подкрепям, защото си много стойностен човек и изключително надарен автор! |
]
]
Re: Обетована
от angar на 22.01.2014 @ 07:40:30
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Много е силно, красиво, въздействащо, завладяващо.
Всичко в него е поезия.
Само последният ред за мене е неразбираем.
"Но пак не се отказвам да копнея
за обетованата обич. Тъй тревожно,
че всичко свято в себе си пилея."
Какво е съдържанието на последния ред?
След като е казан така кратко, така синтезирано, запитвам се: а защо така, защо е нужно това?
Кои са тези святи неща в душата ти, които загърбваш, които пилееш?
Можеш ли този ред да го обясниш с повече думи?
|
Re: Обетована
от Iszaard на 22.01.2014 @ 07:54:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти за този коментар, Ангар! Искрено се радвам, че си прочел и харесал този текст и ще се опитам да обясня, доколкото това е възможно. Макар да е ясно, че за всички нас, определящи се като вярващи или безбожници, любовта без съмнение да е най-святият идеал, съкровеното в сърцата ни (любов към родина, Бог, майка, дете, самата красота , вдъхновението и др.), има един тънък момент на егоизъм, дори и в най-силното любовно чувство. Има една любов, заради която сме способни, макар да обичаме целия свят, да го загърбим, макар от цялото си сърце да желаем добро - да сме способни на най-черното зло. Осъзнаването на това няма как, поне според мен, да не бъде възприето като пропиляване на всичко свято, защото светостта е именно абсолютното раздаване за другите до степен на отказване от собствения живот, което всъщност представлява Любовта. Но тук се затваряме в един омагьосан кръг и останалото е неизразимо с думи. :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 861
ХуЛитери: 2
Всичко: 863
Онлайн сега:
