автор: mirei

заветното дойде
извади два три гълъба от шапката
пред яслата на вола постоя
магаренцето разтовари
да олекнат от самара
дробовете на дъжда

живота след себе си помами
със къшей от друг живот - по-бял
бе лефтера луната
и неродени внуците му -
все жерави
на прелетната дълга жал

обрули ореха
и каквото беше снесла квачката
до въздишка
под крилото си събра
заветното дойде -
завъртя нощта на пръста си
пред яслата на вола постоя