Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 864
ХуЛитери: 1
Всичко: 865

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтапо пътя
раздел: Други ...
автор: tsveti

погледи кръстосахме шпаги
и пак всеки забърза по пътя си
по пътя си забърса
и пак
сам


Публикувано от viatarna на 14.01.2014 @ 22:58:14 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   tsveti

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 03:45:45 часа

добави твой текст
"по пътя" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: по пътя
от sonnic на 29.01.2014 @ 08:43:35
(Профил | Изпрати бележка)
Жестоко! ( и като реалност, и като усещане, и като изказ).
Странно как човеците намират милиони художествени начини да изкажат самотата (майсторски) и ни един да я преодолеят.
Поздрави, Цвети!


Re: по пътя
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 29.01.2014 @ 09:09:13
(Профил | Изпрати бележка)
А дали всъщност искаме истински да я преодолеем, това се чудя напоследък... Не е ли самотата естественото ни състояние?
Може и да сме стадни (животни), но все пак в най-важните етапи от живота си - като се раждаме, спим и умираме, сме сами...
Такива едни размишления пробужда в мен закъснялата зима :(, ох, дано си ходи по-скоро!

]


Re: по пътя
от feia на 15.01.2014 @ 09:40:28
(Профил | Изпрати бележка)
Така е трябвало да стане! ;)


Re: по пътя
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 15.01.2014 @ 10:21:31
(Профил | Изпрати бележка)
Така става по принцип, всеки ден в нашия задъхан виртуален 21 век!

]


Re: по пътя
от mariq-desislava на 15.01.2014 @ 12:50:38
(Профил | Изпрати бележка)
Ей това е болезнената реалност, която сами сме си изградили.


Re: по пътя
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 15.01.2014 @ 13:10:14
(Профил | Изпрати бележка)
Абсолютно сами и все сами и сами си берем плодовете от нея, уви...

]


Re: по пътя
от PetarPJ на 23.01.2014 @ 01:28:06
(Профил | Изпрати бележка) http://jourebanov.blogspot.de/
Постепенно ми се струва, че разходката в големия град не е разходка сред сгради, а разходка сред хора. Виждат те, заобикалят те, ако си достатъчно висок, разбира се, може да те бутнат, да ти кажа "извинете", а накрая в крайна сметка се подминавате, както отегчен турист подминава поредната малка забележителност.
Мисля, че точно това си уловила в краткостта на стиха си, браво!

Поздрави на теб :)


Re: по пътя
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 23.01.2014 @ 08:06:45
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за прочита и размишленията! Да, понякога е тъжно в големия град, в който си абсолютно анонимен, но не знам дали и само големият град е заразен от болестта на алиенацията и отчуждението, не е ли това болест на нашия виртуален век, в който запознанствата, плащането на сметки, срещите с приятели стават по скайп и фейсбук и все повече се отдалечаваме от простичкото човешко общуване...
Поздрави, Петре, благодаря, че беше тук!

]