автор: markoni55

Когато гледах първото стремително „сърфиране“ на Джери направих неволна асоциация със себе си. Първите попаднали на „екрана“ му „постинги“ преглеждаше с известно внимание и „пускаше коментар“, но колкото по нататък отиваше, толкова по бегло им обръщаше внимание и се задоволяваше с едно „лайкване“, докато накрая „лайкваше“ почти през рамо. И с мен е така.
Иска ми се да прочета всички теми, най-вече произведенията на приятелите, които все ми се струва, че неправилно избират ФБ за публикуване на творбите си. И вероятно за това бързам да ги „харесам“ независимо, че не успявам да прочета всичко/все пак всички са страхотни писатели и поети/. Знам, че после ще ги намеря в любимият ни сайт, ще си ги прочета на спокойствие и ще напиша коментар, ако нещо ме вдъхнови за това. Ако не, поне съм ги харесала т.е. изразила отношение, защото в нашия сайт има само коментар и оценка, а мразя да ме оценяват, и съм забранила оценките, съответно не го правя на другите...
Наближаваме „стената“, която съм нарекла DB * Dogbook . Джери задълбава нос в „постингите“ и с видимо нетърпение подготвя своя. Стената е един хубав чемшир пред вратата на съседи. Нямам идея защо всички кучета си умират да се „разписват“ точно там. От „посланията им на стената“ чемширът е потъмнял и издълбан от външната страна. Рупи, предишното ни куче, което си отиде от този свят, никога не го пропускаше при разходките ни. Ето сега и Джери.

Джери е малък изстрадал териер, на когото сме приемно семейство, докато му бъдат изготвени документи и ваксини за Германия, където го очакват осиновителите му. Мисля си какво ли е „написал на стената си“. Ще ми се да е нещо такова:“ Щастлив съм, защото съм обичан !“ Много те обичаме Джери...и май не ставаме за приемно семейство, защото от сега ме боли за раздялата.