Ще ме рисуваш?! Опитай – по памет.
Вплела в косите цветя!
Вяра ми беше. И радост - за двама.
Птица си бил: отлетя.
Каза ми: тръгвам за Алберобело.
И ти повярвах, че - сам.
Белият каменен град – от неделя -
плоча над мен е, до свят.
Как всеки цвят, всяка багра помръкна!
Бялото в мен - вкаменя.
Щом настояваш, рисувай ме - мъка.
За радостта закъсня.