автор: Shrike

Върна се и този гълъб. Омагьосан, тих и свит
до невъзможност в сивата си пелерина.
Бумеранг по-бърз от скоростта на светлината.

Ванеса днес кърви,
но за последно очите ѝ изпиват мрака.
Косите ѝ - нестихващи морета,
ръцете - две гумени лалета,
отпуснати безжизнено преди
да запулсират с ритъма на вечност.
Прощавай, Драконе! Ще бързам - птицата ме чака.
Нали си спомняш червената ѝ перушина...
Тогава мислех, че летя, а тя ме носеще на Запад.
Понеже те прегръщах, вярвах, че съм непреходна,
че ще те скрия във сърцето си и ще те храня със плътта си.
Глупачка бях... Ще те намеря пак след Бетелгейзе...
Ако помниш :-)